Попаднах веднъж в изоставена мина,
дело на самотна миньорска дружина.
Галерия тъмна и тясна пътека
над урва бездънна - тя плаши човека

Стъпка по стъпка над черната паст
и под по челото и страх до несвяст.
Решение твърдо на твърдата воля -
целта е над всяка човешка неволя.

Дълбоко, дълбоко навътре в земята
към бездни бездънни - напред във тъмата.
До зала просторна с високи колони
от черен ахат най-стройни пилони.

От стъпка най-малка ехо отеква
и кара човека шепнешком да заеква.
Желание се ражда дълбоко в душата
да видиш отново на света светлината.

Бъркаш във джоба - огнивото вадиш
и с ръка треперюща факлата палиш
и лумва там пламък буйно със шум
и виждаш внезапно пред теб Хазад-дум!