НА ТОРИН ДЪБОЩИТ

Скиталец бездомен и Крал без народ!
Мечтател безумен от всички най-горд!
В битката падна за слава и чест,
не можа да избегнеш краят злочест!

Кинжал във ребрата от скверна ръка
и край на мечтата - жестока съдба!
Ти падна, Кралю, но не загина
и споменът светъл, за теб що го има!

В зала просторна, под тон канари,
погребан е Кралят, вечно да спи.
С митрилова ризница и Оркрист във ръце,
и Аркенския камък наместо сърце.

Гробът свещен и до днеска е там,
вечно огряван от факелен плам.
Надгробната плоча - камък гранит
и простичък надпис - "Тук спи Дъбощит".